Обичта към коня е придобита (Гордън Стейбълс, 1899 г.)

Из "Our Friend the Dog"

Gordon Stables, "Our Friend the Dog: A Complete Practical Guide to All That Is Known About Every Breed of Dog in the World", New York: Frederick A. Stokes, 1899 г.

Гордън Стейбълс (1840-1910) е военноморски лекар, обиколил Арктика и Африка, а после плодовит писател: книги за момчета, книги за кучета и десетилетия статии в списанията за развъдчици. "Our Friend the Dog" излиза през 1899 г. и обещава да каже всичко, което се знае за всяка порода.

Разделът за далматина е пет печатни страници и в него говорят трима души. Стейбълс дава своето мнение, Mr. E. T. Parker описва кучето си, а Hugo Droesse дава единствения съвет за развъждане по цвят в цялата тази библиотека. Каква е породата днес, е друга статия.

Кучето с много имена

Това куче се води под много различни имена. В някои части на Англия го наричат кучето с пудинга, но обикновено минава просто под названието каретно куче. Несъмнено е погрешно да се нарича датско куче.

По много от отделните си части то доста плътно прилича на едър бултериер, но по глава е по-скоро като пойнтера. Обичта му към конете и каретите е пословична, но аз мисля, че тази черта в характера му е привнесена от това, че толкова дълго е било държано към конюшнята на господаря си, тъй като първоначално е било избрано за каретно куче заради ефектната си външност и заради способността си да издържи цял ден бяг, без да се измори.

Днес то не е така модно, както беше в предишните времена, но мисля, че би могло да се използва като хубаво и дружелюбно куче за велосипедиста. Предполага се, че не е нито толкова привързано, нито толкова умно, колкото кучетата изобщо, и все пак аз го смятам за най-верен другар, макар несъмнено да не е особено щедро в проявите на нежност, както е например шотландското коли.

Клоунът от Holborn

Далматинът ще ви следва навсякъде, където можете да заведете кон, и понеже притежава отлично зрение и обоняние, никога няма да се изгуби.

Idstone споменава едно куче, което се показваше в Holborn Amphitheatre. "Кучето", казва той, "е от породата и цвета на каретното куче, а лудориите му, които го нареждат като същински Grimaldi сред кучетата, са пълни с най-неподправено веселие и искра. Явява се като същество с безкраен хумор и пародира номерата на червения сетер и на двата пудела с такъв замах и такава важност, че трябва да се види, за да се оцени."

Това доказва поне, че далматинът не е толкова лишен от съобразителност, колкото биха искали да ни накарат да си представим някои хора, които знаят твърде малко за породата.

Гравюрата към раздела за далматина.

Свидетелството на Parker

Г-н Edward T. Parker, чийто Coming Still показваме в изображение, пише: "Далматинът е приятел на човека от незапомнени времена и освен че се използва за полеви спортове, той често се е явявал в много видни роли на сцената, като е бил обучаван да изпълнява хубави номера, което обяснява появата му в трупите от дресирани кучета по циркове, театри и панаирджийски будки."

Като ловно куче добре развъденият далматин ще се сравни с което и да е от признатите ни полеви кучета по обоняние, а като придатък към каретата няма равен.

Добре познатият шампион Coming Still е бил награждаван с не по-малко от тридесет и пет първи награди, двадесет и шест купи и шампионати и има славата на най-добрия представител на далматин в света.

Далматинът шампион Coming Still, собственост на г-н E. T. Parker.

Описанието на Далматинския клуб

Далматинският клуб дава следните отделни части на съвършения далматин.

Далматинът в много отношения силно прилича на пойнтера, особено по ръст, сложение и очертания, макар че петната, присъщи на тази порода, са много важна особеност и се ценят изключително високо.

1. По общ вид далматинът трябва да представя силно, мускулесто и подвижно куче, пропорционално в очертанията и без грубост и излишна тежест, способно на голяма издръжливост в съчетание с прилична бързина.

2. Главата трябва да е с прилична дължина, черепът плосък, доста широк между ушите и умерено очертан при слепоочията, тоест с умерен стоп, а не в една права линия от носа до тилната кост, както се изисква при бултериера. Трябва да е напълно без бръчки.

3. Муцуната трябва да е дълга и силна, устните сухи, прилягащи умерено плътно към челюстите.

4. Очите трябва да са разположени умерено раздалечено и със среден размер, кръгли, светли и искрящи, с интелигентен израз, а цветът им да зависи до голяма степен от петната на кучето. При разновидността бяло с черно очите трябва да са тъмни (черни или тъмнокафяви); при бяло с кафяво трябва да са светли (жълти или светлокафяви).

5. Ръбът около окото при разновидността бяло с черно трябва да е черен, при бяло с кафяво кафяв, никога с цвят на кожа при нито една от двете.

6. Ушите трябва да са поставени доста високо, със среден размер, доста широки в основата и постепенно стесняващи се до заоблен връх. Трябва да се носят плътно до главата, да са тънки и фини по строеж и винаги петнисти, колкото по-гъсто, толкова по-добре.

7. Носната гъба при разновидността бяло с черно трябва винаги да е черна, при бяло с кафяво винаги кафява.

8. Шия и рамене. Шията трябва да е доста дълга, красиво извита, лека и стесняваща се, съвсем без провиснала кожа по гърлото. Раменете трябва да са умерено полегати, сухи и мускулести, което показва бързина.

9. Тяло, гръден кош, гръб и поясница. Гръдният кош не бива да е твърде широк, но да е много дълбок и вместителен, ребрата умерено засводени, никога заоблени като обръчи на бъчва (което би показвало липса на бързина), гърбът силен, поясницата здрава, мускулеста и леко засводена.

10. Краката и лапите са от голямо значение. Предните крака трябва да са съвършено прави, здрави и с тежка кост, лактите плътно до тялото, предните лапи кръгли, събрани, с добре засводени пръсти (котешка лапа) и кръгли, жилави, еластични възглавнички. При задните крака мускулите трябва да са сухи, макар и добре очертани, скакателните стави ниско спуснати.

11. Ноктите при разновидността бяло с черно са черни и бели, при бяло с кафяво кафяви и бели.

12. Опашката не бива да е твърде дълга, трябва да е силна в залавното място и постепенно стесняваща се към края, без грубост. Не бива да е поставена твърде ниско, а да се носи с лека извивка нагоре и никога да не е свита на кравай. Трябва да е петниста, колкото по-гъсто, толкова по-добре.

13. Космената покривка трябва да е къса, твърда, гъста и фина, гладка и лъскава на вид, но нито вълнеста, нито копринена.

14. Цвят и петна. Това са най-важните точки. Основният цвят и при двете разновидности трябва да е чисто бял, съвсем определен и без примес. Цветът на петната при разновидността бяло с черно трябва да е черен, колкото по-дълбок и наситен, толкова по-добре; при бяло с кафяво трябва да е кафяв. Петната не бива да се сливат, а да са възможно най-кръгли и ясно очертани, колкото по-отчетливи, толкова по-добре; по големина трябва да са от шестпенсова монета до флорин. Петната по главата, лицето, ушите, краката, опашката и крайните части трябва да са по-дребни от тези по тялото.

15. Размер. Мъжки, 55 фунта (24,9 кг); женски, 50 фунта (22,7 кг).

Съветът на Droesse за цвета

Г-н Hugo Droesse, голям познавач на породата, ни казва следното.

"Що се отнася до цвета, аз винаги съм бил за развъждането на двете разновидности поотделно, тоест черно с черно и кафяво с кафяво. При кръстосване на черно с куче с кафяв цвят вероятността е кученцата почти винаги да са с черни петна и твърде рядко с кафяви. Има обаче едно нещо, което винаги ме е поразявало при кръстосването на черно с кафяво: че кученцата бяха най-ярки по цвят, а черното от наситено, богато гарваново черно. Следователно, ако вашата кучка е слаба по цвят, тоест петната ѝ са синкави или сивкави, опит с баща от противоположния цвят би могъл да доведе точно до онова, което се търси в цвета и петната: наситен плътен цвят.

Още едно нещо бих искал да спомена. Има много далматини, и черни, и кафяви, с добавка от петна с подпал, обикновено по лицето, гърдите и задницата. Тъй като те не са желателни, най-добре е да се вземе баща без тази добавка, защото те непременно се предават на всичките кученца. Петната с подпал силно развалят външността на кучето с черни петна например, но не са толкова забележими при кафявото."

Кученцата се раждат бели

"Далматинските кученца винаги се раждат чисто бели, поне така би трябвало да бъде. Колкото по-чисти и по-бели са при раждането, толкова по-добри ще станат. Не бива да има нито един белег или петно по тях.

Към десетия или единадесетия ден се вижда тъмна ивица по корема и петната започват постепенно да излизат, първо около шията и ушите, после по протежение на гърба, докато към шестнадесетия ден всички петна са горе-долу излезли по цялото тяло, с изключение на опашката, която в много случаи често остава чисто бяла до тримесечна възраст. Всъщност много далматини не получават всичките си петна по опашката, докато не станат напълно на дванадесет месеца."