Разцветът на изложбения далматин (Ф. К. Хигнет, 1911 г.)

Глава VIII

F. C. Hignett, "The Dalmatian, or Coach Dog", в "The New Book of the Dog" под редакцията на Robert Leighton, том I, London, New York, Toronto and Melbourne: Cassell and Company, Ltd., издание от 1911 г.

Ф. К. Хигнет е фотограф и киноложки автор от Lostock, чието ателие "Hignett and Son" снима кучета за изложбените издания на епохата. В "The New Book of the Dog" под редакцията на Робърт Лейтън той пише главите за сетера, за уипета и тази, за далматина.

Шест печатни страници и седем снимки на кучета от 1911 г., повечето снети от самия него. Същият текст, съкратен, Лейтън по-късно пренася и в собствения си наръчник "Dogs and All About Them" от 1910 г.: пет от абзаците там стоят дума по дума тук. Каква е породата днес, е друга статия.

Петнист като леопарда, аз

живея дните си по петите на Dobbin.

Нека бързащата глутница отмине,

с надутия рог и ревящите гласове;

на мен ми стига да съм между колелата.

"Петнистото куче"

Гравюрата на Bewick и какво доказва

За произхода на далматина е крайно трудно да се говори със сигурност, но изглежда, че породата се е променила твърде малко, откакто е изобразена за първи път в книгата на Bewick по естествена история, в която има гравюра на куче, което, ако не беше срамното носене на опашката, би могло да се мери с всекиго във висока изложбена конкуренция и днес, а петната му са достатъчно добре разпределени, за да задоволят и най-взискателния съдия. Всъщност почти геометричната точност, с която Bewick представя петната, навежда на извода, че въображението доста е помогнало на природата да произведе онова, което той е смятал, че трябва да бъде. Идеалът на прочутия гравьор, колкото и преувеличен да е, е същевременно мерило, към което си струва да се развъжда в тази най-важна особеност на кучето: яркостта и правилността на петната му.

Отрязаните уши

В предишни времена беше обичай ушите на далматина да се преобразяват чрез купиране, като в много случаи цялата ушна мида биваше изцяло премахната и кухината оставаше открита. Тази варварска и напълно безполезна практика с право изпадна в немилост и кучето сега се явява такова, каквото природата го е замислила: пъргаво, добре сложено животно с аристократичен вид, по форма и ръст напомнящо пойнтер, на цвят чисто бяло, поръсено с черни или кафяви петна.

Кучето на каретата

Преди Кенъл клубът да сметне за нужно да настоява за точно определение на всяка порода, кучето беше известно като каретното куче, име, изведено уместно от привързаността му да следва карета, да живее в конюшнята и около нея и да придружава конете на господаря си на разходка. Като допълнение към каретата той е особено подходящ, защото в хубаво време следва между колелата на дълги разстояния, без да показва умора, и лесно държи ход с най-добрите коне. При това, понеже е съвсем гладък и къс по козина, а в същото време притежава достатъчно ръст и смелост, за да вдъхва уважение у неканените, в мокро време може да краси вътрешността на возилото, без да пречи на другите пътници. Изглежда почти да предпочита обществото на конете пред човешкото и обича да е сред коне толкова, колкото колито обича да е сред овце. При това е с приятелски нрав и трябва да се настоява, че той съвсем не е лишен от ум така, както често го представят. Напротив, способен е да бъде обучен до забележителна съобразителност, както са открили собствениците на циркове.

И ловно куче

Далматинът има и друга черта в характера си, която е в негова полза, защото, макар да не се числи към ловните породи, той несъмнено е полезен като ловно куче, а поради приликата си по форма и сложение с дребен пойнтер е добре подготвен да понесе умората на един тежък ден стрелба. Макар да не е чак толкова остър в обонянието, нито толкова надежден, колкото пойнтера, той все пак има много от същите качества и когато е обучен, което за съжаление се случва прекалено рядко, е от ценна услуга на полето. Опитът обаче показва, че предпочита пернатия дивеч пред наземния или поне че намира и обръща повече внимание на яребиците и фазаните, отколкото на зайците.

Ch. Fontleroy на г-н W. B. Herman, баща Prince IV, майка Flirt.

Първите на изложбите

Най-ранните познавачи са съгласни, че тази порода е донесена първо от Далмация, и с увереност се твърди, че е внесена в тази страна единствено заради ловните ѝ наклонности. През последните години обаче тези кучета дотолкова са западнали, че на тях се гледа просто като на компаньони или като на изложбени кучета, защото само съвсем рядко се открива някой да си е дал труд да ги обучи последователно за лов с пушка.

Доколкото може да се установи, първият от разновидността, който се появи на изложбения ринг, беше Captain на г-н James Fawdry, през 1873 г. По онова време на тях се гледаше като на новост и макар щедростта и влиянието на неколцина почитатели да осигуриха отделни класове за породата на водещите изложби, това не наложи произвеждането на такива съвършени представители, каквито няколко години по-късно печелеха награди. В началото те бяха по-разпространени в Северна Англия, отколкото в която и да е друга част на Великобритания. В Kirkby Lonsdale беше развъден Spotted Dick на д-р James, а ранен разпространител на породата, който направи кучетата си прочути, беше г-н Newby Wilson от Lakeside, Windermere. Той дължеше основата на развъдника си на г-н Hugo Droesse от Лондон, доколкото именно от г-н Droesse купи шампион Acrobat и шампион Berolina. По-късно от същия развъдник бяха придобити прочутите Coming Still и Prince IV, като вторият е родоначалник на повечето от най-добрите кучета с кафяви петна, които са се прочули като победители на изложби чак до наши дни.

Разпродажбата на Newby Wilson

Вероятно никога не е имало по-нашумяло разпродаване на известен развъдник от онова, на което се присъства, когато г-н Newby Wilson се отказа от интереса си към породата, защото и Acrobat, и Berolina бяха купени от г-н E. T. Parker от Бристол за по-малко от десет лири всеки. Днес такива кучета биха стрували поне осем или десет пъти повече. Мнението на г-н Parker за качествата на тези кучета се оказа съвсем вярно, защото шампион Acrobat е направил повече от което и да е друго отделно куче, за да доведе далматина до сегашното му състояние на съвършенство, а такива прославени шампиони като Moujik, Primrose, Defender, Challenger и Ribblesdale Beauty го признават за свой баща.

Ch. Defender на г-н J. C. Preston, баща Ch. Acrobat, майка Texam. Снимка на Hignett and Son, Lostock.

Хората, които държат породата

Сред първите изложители никой няма по-дълго или по-успешно поприще от г-жа J. C. Preston от Ellel, близо до Ланкастър, която не само е спечелила повече награди от който и да е друг изложител на далматини, но е получила и най-високите цени, плащани за добри кучета, което не е изненадващо, като се знае, че г-жа Preston разчиташе на такъв прочут материал като шампионите Moujik, Primrose, Defender, Pearlette и Lord Quex, както и на забележително добре оцветеното куче с кафяви петна шампион President, който заедно с Pearlette беше продаден съвсем наскоро на г-н Macklay от Ню Йорк за сума, която представлява рекорд за разновидността.

Rugby Buckshot на г-жа F. W. Bedwell, баща Jack, майка Hythe Rose, развъден от д-р Murdoch.

В свое време никой далматин от неговия цвят не можеше да се доближи до шампион Fontleroy на г-н Herman и е спорно дали някой от разновидността е бил така отличен по еднаквост на големината и по много равномерното разпределение на петната си, които са толкова съществени качества на съвършения далматин. Г-жа Bedwell също е направила много за разпространението на породата и неизменно е оказвала неограничена подкрепа на онези изложбени дружества, които са склонни да дадат горе-долу разумна класификация. Г-жа Bedwell притежава много забележителни кучета, включително шампионите Rugby Bridget и Rugby Brunette, всичките известни с представката "Rugby". Г-н и г-жа Braithwaite от Warton, Carnforth, д-р Wheeler-O'Bryen и г-н J. Dawson от Престън, който притежава Superba и Partington, две прочути победителки, също са сред видните собственици и развъдчици, успели да поддържат и подобряват качеството на далматина.

Сто първи места без нито една загуба

Вероятно никой собственик не е допринесъл повече за възраждането на обществения интерес към породата от председателя на Северноанглийския клуб, г-н William Proctor от Sale, Чешър. През последните пет-шест години той излага безстрашно, е един от най-обичаните съдии по кучета и в момента е собственик на онова, което може да се смята за най-добрата кучка, извеждана някога на подиум: шампион Balette, която в рамките на осемнадесет месеца е спечелила сто първи места, без нито веднъж да е претърпяла поражение.

Balette на г-н W. Proctor, баща Ch. Lord Quex, майка Pamela. Снимка на Hignett and Son, Lostock.

Тази порода никога не е имала такава власт над благоволението на публиката, каквато имаше, когато г-н William Whittaker от Болтън беше почетен секретар на главния клуб, защото нито преди, нито оттогава са записвани толкова много участия на изложбите. За съжаление здравето му наложи да се оттегли от дейно участие в онова, което за него беше приятно занимание, а също и източник на голяма полза за другите. Тази беда обаче не можа съвсем да го откъсне от интереса му към петнистото куче, защото той още държи едно-две около себе си, от които развъжда, за да снабдява по-младите и по-дейните, които могат да понесат блъсканицата на дългите пътувания с влак до изложбите.

Какво да се гледа

По външност далматинът трябва да е много подобен на пойнтера, освен и с изключение на главата и петната. Все пак, макар и не толкова дълъг в муцуната, нито с толкова провиснали устни като пойнтера, не бива да има грубост или обикновен вид в черепа, недостатък, който е твърде разпространен. После пък някои съдии не отдават достатъчно значение на клепачите, или по-точно на ръбовете им, които неизменно трябва да са очертани в черно или кафяво. Кучетата, които в това отношение са с цвят на кожа, трябва да се отхвърлят, колкото и добри да са в останалото.

Наситеността и чистотата на цвета, и при черните, и при кафявите, е от голямо значение, но не бива да се позволява да натежи над равномерността на разпределението на петната по тялото. Черни петна на голяма площ или дори сливане на петната не бива да срещат одобрение, също както опашка, свита на кравай, или тромаво на вид куче с тежки рамене не бива да привличат внимание.

Ch. Rugby Brunette на г-жа Bedwell. Снимка на Russell.

Кученцата се раждат бели

При кръстоска между двата цвята обикновено надделява разновидността с по-тъмни петна, като потомството много рядко има петна с кафяв цвят. На непосветените може да се каже, че далматинските кученца винаги се раждат чисто бели. Колкото по-чисти и по-бели са, толкова по-добри е вероятно да станат. Не бива да има и сянка от белег или петно по тях.

Към двуседмична възраст обаче те обикновено развиват тъмна ивица по корема и петната тогава започват да се показват: първо около шията и ушите, а след това по протежение на гърба, докато към шестнадесетия ден петната са отчетливи по цялото тяло, с изключение само на опашката, която често остава бяла още няколко седмици.

Описанието на водещия клуб

Описанието на отделните части, установено от водещия клуб, е достатъчно ясно, за да се разбира лесно, и гласи следното.

1. Общ вид. Далматинът трябва да представя силно, мускулесто и подвижно куче, пропорционално в очертанията и без грубост и излишна тежест, способно на голяма издръжливост в съчетание с прилична бързина.

2. Глава. Главата трябва да е с прилична дължина, черепът плосък, доста широк между ушите и умерено очертан при слепоочията, тоест с умерен стоп, а не в една права линия от носа до тилната кост, както се изисква при бултериера. Трябва да е напълно без бръчки.

3. Муцуна. Муцуната трябва да е дълга и силна, устните сухи, прилягащи умерено плътно към челюстите.

4. Очи. Очите трябва да са разположени умерено раздалечено и със среден размер, кръгли, светли и искрящи, с интелигентен израз, а цветът им да зависи до голяма степен от петната на кучето. При разновидността бяло с черно очите трябва да са тъмни (черни или тъмнокафяви), при бяло с кафяво трябва да са светли (жълти или светлокафяви).

5. Ръбът около очите при разновидността бяло с черно трябва да е черен, при бяло с кафяво кафяв, никога с цвят на кожа при нито една от двете.

6. Уши. Ушите трябва да са поставени доста високо, със среден размер, доста широки в основата и стесняващи се до заоблен връх. Трябва да се носят плътно до главата, да са тънки и фини по строеж и винаги петнисти, колкото по-гъсто, толкова по-добре.

7. Носна гъба. Носната гъба при разновидността бяло с черно трябва винаги да е черна, при бяло с кафяво винаги кафява.

8. Шия и рамене. Шията трябва да е доста дълга, красиво извита, лека и стесняваща се, съвсем без провиснала кожа по гърлото. Раменете трябва да са умерено полегати, сухи и мускулести, което показва бързина.

9. Тяло, гръб, гръден кош и поясница. Гръдният кош не бива да е твърде широк, но да е много дълбок и вместителен, ребрата умерено засводени, никога заоблени като обръчи на бъчва (което би показвало липса на бързина), гърбът силен, поясницата здрава, мускулеста и леко засводена.

10. Крака и лапи. Краката и лапите са от голямо значение. Предните крака трябва да са съвършено прави, здрави и с тежка кост, лактите плътно до тялото, предните лапи кръгли, събрани, с добре засводени пръсти (котешка лапа) и кръгли, жилави, еластични възглавнички. При задните крака мускулите трябва да са сухи, макар и добре очертани, скакателните стави ниско спуснати.

11. Нокти. Ноктите при разновидността бяло с черно трябва да са черни и бели, при бяло с кафяво кафяви и бели.

12. Опашка. Опашката не бива да е твърде дълга, трябва да е силна в залавното място и постепенно стесняваща се към края, без грубост. Не бива да е поставена твърде ниско, а да се носи с лека извивка нагоре и никога да не е свита на кравай. Трябва да е петниста, колкото по-гъсто, толкова по-добре.

13. Космена покривка. Космената покривка трябва да е къса, твърда, гъста и фина, гладка и лъскава на вид, но нито вълнеста, нито копринена.

14. Цвят и петна. Това са най-важните точки. Основният цвят и при двете разновидности трябва да е чисто бял, съвсем определен и без примес. Цветът на петната при разновидността бяло с черно трябва да е черен, колкото по-дълбок и наситен, толкова по-добре, при бяло с кафяво трябва да е кафяв. Петната не бива да се сливат, а да са възможно най-кръгли и ясно очертани, колкото по-отчетливи, толкова по-добре. По големина трябва да са от шестпенсова монета до флорин. Петната по главата, лицето, ушите, краката, опашката и крайните части трябва да са по-дребни от тези по тялото.

15. Тегло. Мъжки, 55 фунта (24,9 кг); женски, 50 фунта (22,7 кг).

Ch. Rugby Bridget, баща Ch. Fontleroy, майка Morecambe Rose, развъдена от г-жа H. Wilson Bedwell. Снимка на Hemmins, Swindon.

Мерилото за съвършенство

Rugby Bess O' the Barn, баща Rugby Buckshot, майка Ch. Rugby Brunette, развъдена и притежавана от г-жа H. Wilson Bedwell.